Да откриеш себе си не е като да откриеш предмет. То не е нещо готово, което се намира някъде и ти намираш някаква кутия, отваряш я и то е там. Себе откриването е създаване. Трябва да го създадеш, само тогава ще го откриеш.
Ако ти харесва да помагаш на хората чрез акупунктура – чудесно. Това ще бъде самоопознаване и самооткриване.
Не можеш да опознаеш себе си, ако не приемеш предизвикателствата на живота, ако не се движиш в много посоки, ако не се изправяш пред различни ситуации, ако не се сблъскаш с много проблеми …ако много пъти не се заблудиш и провалиш напълно, ако отново не станеш и временно победен, продължаваш да се бориш докато накрая … победиш. Търсенето е динамичен процес. Много хора имат грешна представа – че тяхната същност е някъде там и трябва само да дръпнат пердето и да я намерят.
Тя не е там; ти трябва да я създаваш непрекъснато. Ако създаваш поезия, ти създаваш и себе си, като страничен продукт на поезията. Когато се роди поезията, не само тя се ражда – едновременно с нея се ражда и поетът. Когато създаваш парче скулптора, не само това парче се ражда, но едновременно с него и създателят вътре в теб, също се е родил.
Когато се роди дете, раждането има две страни. Едновременно с него още нещо се появява на бял свят – майчинството. Ако жената иска да открие майчинството, това не е възможно без да роди дете.
Така че, самооткриването е процес на самосъздаване. Всеки ден ти ще откриваш себе си отново и отново по нови начини, по нови нюанси.
Акупунктурата може да бъде нещо много добро, Тай Чи също; то може да помогне на акупунктурата. Ще ти помогне да намериш своя център и да помогнеш на повече хора.
Но недей да продължаваш непрекъснато да мислиш и да се колебаеш, защото губиш време. Прави нещо. Дори, ако след като една година работиш нещо, разбереш, че не е за теб, напусни го. Тази една година работа ще ти бъде полезна, дори да прекъснеш това, което си започнал - ти ще си научил нещо.
Ако продължаваш да мислиш какво да правиш, какво да не правиш, ще попаднеш в капана на нерешителността. Може да ти стане навик; може да се превърне в хронична болест. Има хора, които чакат цял живот, но решението никога не идва. То отлагат за утре…утре… а това утре никога не идва.
Източник: Бъди реалист. Планирай чудо! - Ошо
