Трудно се справяме с болката. Ужасно е да те боли. Да боли толкова много, че да имаш чувството, че някой те е ритнал в корема и ти е взел въздуха. Да имаш чувството, че животът ти е загубил смисъла си. Толкова много, че дори да не можеш да заплачеш, защото те е страх, че ако започнеш няма никога да спреш. Толкова те боли, че си готов да разкараш Бога по дяволите, както и всеки, който ти казва „И това ще мине”.
Защото си сигурен, че никога няма да мине. Че нещо в теб е умряло и никога няма да се съживи отново. Че ти вече не си ти. И никога няма да бъдеш.
И тогава ти се иска да бъдеш сам. Да не виждаш никого, да не говориш с никого, да не слушаш никого. И едновременно с това се чувстваш толкова сам, уплашен и изоставен, не само от хората, но и от всички сили на природата. Имаш чувството, че точно сега всеки си има друга работа и ти е обърнал гръб, че си изоставен на произвола на съдбата.
Но…колкото и да боли, колкото и банално да звучи, ако си дадеш време, ще започнеш да дишаш отново. Може би в началото ще бъде трудно, защото си забравил как се диша, но ще се справиш. Човекът е невероятно издръжлив и ако има необходимото търпение и малко живец в себе си, може да оцелее при всякакви ситуации.
Но болката трябва да се изстрада. Трябва да плачеш, да говориш, да пишеш, да тичаш, ако щеш, но трябва да изживееш тази болка. Ако не я изразиш по някакъв начин, ако я потискаш и се правиш, че не съществува – просто няма да се случи. Тя ще се прояви на физическо ниво. Всяко преживяване трябва да се изживее напълно, иначе ще се разболееш, физически. И ако не освободиш душата си, ако не й позволиш да страда и да преживее страданието, ще се затвориш в един омагьосан кръг.
Потисканата емоционална болка ражда физическата. Физическото неразположение от своя страна води до още емоционална болка и така не можеш да се измъкнеш.
Затова, позволи си да страдаш. Позволи си да си тъжен, да плачеш и да излееш тежестта в душата си. Не е нужно да споделяш с някого. Сподели го със себе си. Кажи си как се чувстваш. Напиши го. И после накъсай листовете и ги изхвърли. Каквото работи при теб. Няма универсален начин. Опитвай. Докато се получи.
Но трябва да знаеш, дълбоко в сърцето си, че след такава силна болка, ще се събудиш като прероден. Болката ще те пречисти, ще те направи по-силен, по-мъдър, по-търпелив, по-спокоен, може би дори по-смел, ще те научи на много неща, ще те заведе по нови пътища и ще преосмисли и промени тотално живота ти.
... ако дръзнеш да започнеш да се учиш да дишаш отново.
И когато мине време ще разбереш смисъла й, ще разбереш, че не е била напразно. Че е трябвало да те доведе донякъде, до където иначе е нямало да стигнеш, нямало е и да тръгнеш.
Защото както казва Стив Джобс – точките се навързват само когато погледнеш назад.
А когато наистина не знаете какво да правите - чуйте и вижте това, от човек, който знае какво говори - със сигурност ще ви разчувства, може би ще ви даде надежда... и ще ви накара да погледнете с други очи на живота си си...
Речта на Стив Джобс към завършващи студенти:
