Джим Рон
Хората често ме питат как съм успял за период от шест години, докато много от хората, които познавам не са. Отговорът е прост: Нещата, които аз открих, че е много лесно да направя, те откриха, че е много лесно да не ги правят.
Аз открих, че е лесно да си поставям цели, които могат да променят живота ми. Те откриха, че е лесно да не го правят. Аз открих, че е лесно да чета книги, които да окажат влияние на мисленето ми и на идеите ми. Те откриха, че е лесно да не го правят. Аз открих, че е лесно да посещавам курсове и семинари и да бъда близо до успели хора. Те казваха, че това в действителност няма значение. Ако трябва да обобщя, бих казал, че това, което аз открих, че е лесно да направя, те откриха, че е лесно да не го правят. Шест години по-късно, аз бях милионер, а те все още обвиняваха икономиката, правителството и политиката на компаниите, а в същото време пренебрегваха основните, лесни за изпълнение неща.
Всъщност, основната причина, поради която повечето хора не се справят толкова добре колкото биха могли и колкото би трябвало, може да се обобщи в една дума – небрежност.
Не е поради липса на пари – банките са пълни с пари. Не е поради липса на възможности – Америка и голяма част от свободния свят, не спират да предлагат най-безпрецедентните и изобилни възможности през последните шест хиляди години от писаната история. Не е поради липса на книги – библиотеките са пълни с книги – и те са безплатни! Не е поради липса на училища – класните стаи са пълни с добри учители. Имаме достатъчно министри, лидери, консултанти и съветници.
Всичко, от което някога бихме имали нужда, за да станем богати и силни и задоволени е на наше разположение. Основната причина, поради която толкова малко се възползват от това е просто - небрежност.
Небрежността е като инфекция. Ако я оставиш неконтролирана, тя ще засегне цялата ти система от дисциплина и накрая ще доведе до пълно пропадане на един потенциално пълен с радост и просперитет човешки живот.
Не правейки нещата, които знаем, че трябва да правим, ние се чувстваме виновни и вината води до ерозия в самоувереността ни. Когато самоувереността ни намалява, намалява и нивото ни на активност. А намалявайки активността си, намаляваме резултатите, които постигаме. А когато страдат резултатите, начинът на мислене започва да страда. А когато мисленето ни започва да се превръща от позитивно в негативно, самоувереността ни намалява още повече … и кръгът се повтаря отново и отново.
Така, че моето предложение е следното – когато имате избор от „лесно да” и „лесно да не”, да не пренебрегвате това да направите простите, основни, „лесни” дейности и дисциплини, които обаче имат потенциала да променят живота ви.
Тази статия е откъс от бестселъра на Джим Рон „Предизвикателството да успееш”