Представете си един орел да лети докато за краката му е вързана 5 килограмова тежест.Без значение колко упорито размахва крилете си, той няма да може да се повдигне от земята. Орлите не са създадени да носят тежести, нито пък вие.
Веднъж четох една статия как някой уловил птичка използвайки камъчета и хлебно тесто. Човекът слагал тежки камъчета в топчета хлебно тесто и после ги давал на птичката, която ги поглъщала цели. Теглото на птичето постепенно се увеличавало, докато не станало твърде тежко, за да може да лети. И то никога нямало да полети отново докато не се освободи от камъчетата. Хапка по хапка, то загубило способността си да лети.
Точно това е начинът, по който ни въздействат отрицателните мисли – пречат ни да се извисим. Ние поглъщаме мисъл след мисъл, докато не станат толкова тежки, че да не ни е възможно да се отделим от земята. Негативните мисли ме държат вързан за земята, докато не ги елиминирам.
Всяка негативна мисъл тежи психологически поне тон, а да разнасяш наоколо негативност е непоносим товар. Бог ми е дал сърце и крила на орел. Когато видя орел в полет, виждам себе си такъв, какъвто съм създаден да бъда. Няма да позволя на себе си да бъда вързан от мъртвата тежест на негативността и ограниченията. Ще летя като орел.
Няма плахи орли
Никога не съм виждал плах орел. Това не е в неговата природа. Когато орлите действат, те действат така, сякаш не могат да се провалят.
Бих искал повече да приличам на орлите. Когато реша да се движа напред, искам да го направя решително.
Да се придвижвам към някаква цел боязливо, стеснително няма никакъв смисъл. Ако искам да преследвам дадена цел, трябва да обърна гръб на съмнението и да действам така сякаш не мога да се проваля.
Веднъж като тръгна, да не се обръщам назад. Веднъж като взема решение, време е да действам решително и смело. Да действам сякаш неуспехът не е възможен.
Свят, в който подрязват крилете
Докато бях във флота, един от колегите ми имаше прякор „Призракът“. Той винаги беше точен и изпълняваше задълженията си по най-професионален начин, но по всяко друго време, също като подводница, можеше да бъде тих и вглъбен. Ако искахме да открием Призрака, всичко което трябваше да направим е да отидем в яхт клуба, защото всяка свободна минута, той работеше за мечтите си. (Той подготвяше своята платноходка за 4 годишна обиколка около света.) Той определено не беше човек, който размахва флага, за да привлече вниманието върху себе си. Повечето време мълчешком правеше точно това, което искаше.
Удивително е колко много можеш да постигнеш, когато действаш мълчаливо и съсредоточено. Призракът знаеше, че живее в свят, в който подрязват криле и че докато държи устата си затворена и не прави вълни, подрязващият крилете свят ще го пропусне. Защото е твърде зает да подрязва крилете на всеки, който се кланя на олтара на разрешението.
Ако поискате съвет от Призрака, ето какво би ви казал:“Дръжте си устата затворена и действайте тихо и вглъбено. Станете невидимият човек, който си върши работата и никога не моли за позволение.“
Следвах този съвет много години и открих, че е попадение в десятката. Рядко съм искал разрешение и правех всичко възможно да си върша работата тихо и съсредоточено.
Аз съм живото доказателство, че е възможно да живееш мечтите си в свят, в който ти режат крилете.
www.positiveselftalk.com
