 | ||||
| Умиращо дърво, не може да предложи нито
сянка, нито плодове. Представлява жалка картинка. |
От самото ни раждане, ни учат да бъдем добри, състрадателни, даващи, прощаващи и т.н. Добро учение. Без съмнение. Да живееш според определени ценности – религията ни учи на това, учителите ни учат на това, родителите ни го повтарят постоянно, обществото ни следи дали го правим, любимите ни хора го изискват. Често се хващате, че работите за нещо, което няма край, като куче, което си гони опашката. Очакванията на другите никога не свършват и вероятно и те могат да кажат същото за вас. Ето и какво аз мисля за това.
Представете си едно – силно и плодородно дърво. Ако го подхранваш добре, то ще дава плодове – сезон след сезон. Около него могат да се увият лозници, може да предложи сянка на другите, на клоните му птичките могат да свият гнезда, катерички могат да си направят хралупи в дънера му, въздухът ще е изпълнен с аромат и свежест.Изглежда, че не само подпомага екосистемата, но и представлява една екосистема само за себе си.
Всичко това по-горе обаче ще бъде възможно само и единствено, ако дървото е силно, ако получава правилната грижа, правилната храна, ако има пространство да разпростре клоните си, да пусне корените си, ако получава свеж въздух, кислород, светлината, от която има нужда.
Ако обаче, дървото е лишено от минималните необходими условия за съществуването си, то започва бавно да повяхва, докато не умре. Тези, които са консумирали плодовете му, птичките и катеричките в клоните му, другите пълзящи растения около него, екосистемата, всичко това страда от загубата на дървото. Неговата смърт се отразява негативно на всички тях.
Сега си представете, че вие сте това дърво. Колко красива гледка сте когато ухаете прекрасно, изпълнени с плодове, когато сте зелено и здрави, когато птичките пеят – всички имат полза, всички са щастливи. Но вие можете да предоставяте тази стойност на другите само докато сте здрави и силни. А за да се случи това, трябва да давате на себе си това, от което се нуждаете. Без значение какви сте – дъщеря, майка, изпълнителен директор, каквото и да е, ако не работите за да удовлетворите своите собствени нужди, ако пренебрегвате важното за вас, само и само за да отговорите на очакванията на другите, чарът от животът ви постепенно и постоянно изчезва, както мракът изчезва с настъпването на изгрева.
Ако сте щастлив, удовлетворен, някак си завършен, обгрижван, ще бъдете способен да се грижите за другите, много по-добре. Но не чак толкова заети, за да не ви остане време да се погрижите за себе си. Има много тънка граница между това да бъдеш груб и да бъдеш любезен. А каква е тънката граница? За това не трябва да питате мен, нито който и да било друг. Запитайте себе си. Вътрешния ви глас ще ви даде най-верният отговор. Някой с добро финансово образование ще ви посъветва да разделяте приходите си разходи и за спестявания, за разходи и за инвестиции, за заеми и за кредити. Финансовият ви успех зависи от този баланс.Същото се отнася и за времето и за живота ви. Една част от тях ще давате на другите, друга ще запазвате за себе си, една част ще харчите, друга ще инвестирате в себе си.
Ако не се ангажирате с неща, които ви носят радост, даряват ви щастие, вътрешният ви мир и блаженството ще се изпарят от живота ви. Ще продължавате да усещате, че нещо в живота ви липсва, без да знаете какво е то, ще се ядосвате на другите , на себе си, на света, ще забелязвате много лесно се дразните и ще се чудите защо не сте търпеливи като преди. Ако чувствате тези неща, мога с голяма убеденост да ви кажа, че вие не се грижите за себе си. Зад усмивката ви, вие криете липсата на свобода в живота си. Вие заблуждавате другите, но не може да заблудите себе си. Вие сами знаете вашата собствена реалност.
Прекарайте малко време вглеждайки се в себе си. Запишете си какво бихте искали да правите, какво ще ви доставя радост, какво ще ви кара да се чувствате завършени, какво ще придаде смисъл на живота ви. И започнете да посвещавате малко време, колкото и да е малко на себе си. Ще се изумите от откритието на вашето ново аз. Всеки около вас ще може да взема още повече от вас, ценностите няма да има нужда да бъдат преследвани, те ще си дойдат естествено, автоматично.
Настрадин Ходжа, когато бил малко момче , бил оставен сам в къщи един ден. Неговите родители му обещали награда, ако се държи добре, докато ги нямало.
Когато се върнали – те го попитали:“Е? държа ли се добре и беше ли послушно момче?“
„Просто добро? Аз бях по-добър от добър. Всъщност бях толкова добър, че едвам се понасях!“
Какво му е хубавото да бъдеш толкова добър, че да не можеш да се понасяш! Сега трябва да намерите време, защото миг по миг, животът продължава да си минава, часовникът тиктака, очакванията си останат, та дори и нарастват. „Днешното време си има днешния смях“ – както би казал Шекспир. Не го оставяйте да ви се изплъзне. Започнете да живеете. Сега е подходящото време. Да се грижите за себе си не е егоистично, освен може би , ако не се грижите единствено за себе си.
Не бъдете следствие на ценностите. Бъдете техни източници. Не бъдете жертви.Бъдете победители.
(Image credit: Léon Richet)
Източник: www.omswami.com
