източник http://paulocoelhoblog.com
("версия на тази статия циркулира в интернет, сочейки мен, като неин автор. Всъщност, аз не съм я написал, но направих малки корекции и реших да я публикувам тук" - Паулу Коелю)
Човек винаги трябва да знае кога приключва даден етап. Ако настояваме да останем по-дълго от необходимото време, загубваме щастието и смисъла на други етапи, през които трябва да преминем.Затворените цикли, затръшнатите врати, завършените глави – както и да го наречем, това което има значение е да оставим в миналото моментите от живота ни, които са приключили.
Загубили сме работата си? Имали сме любовна връзка, която е приключила? Напуснали сме къщата на родителите си? Заминали сме да живеете в чужбина? Имали сме дълготрайно приятелство, което се е разпаднало изведнъж?
Можем да прекарваме дълго време, чудейки се защо това се случва.
Може да си казваме, че няма да продължим напред, докато не открием защо някои неща, които са толкова важни и толкова солидни в живота ни се превръщат в пясък, просто така.
Но такова поведение може да бъде адски стресиращо за всеки засегнат: родителите ни, съпругът или съпругата ни, приятелите ни, децата ни, сестра ви.
Всеки е затворил главата, е обърнал е нов лист, продължавайки живота си и всички те ще се чувстват зле, виждайки че ние сме зациклили.
Нещата отминават и най-доброто, което можем да направим е просто да ги оставим да си отидат.
Ето защо е толкова важно ( независимо колко болезнено може да бъде!) да унищожим сувенирите, да продължим, дарявайки много неща на сиропиталища, продавайки или подарявайки книги, които имаме в къщи.
Всичко в този видим свят е проявление на невидимия свят, на това което се случва в сърцата ни – а освобождаването от определени спомени, освен това създава възможност други спомени да заемат тяхното място.
Оставете нещата да си отидат. Освободете ги. Разграничете се от тях.
Никой не играе живота си с белязани карти, така че ние понякога печелим, понякога губим. Не очаквайте нищо в замяна, не очаквайте усилията ви да бъдат одобрени, геният ви да бъде открит, любовта ви да бъде разбрана.
Спрете да пускате емоционалната си телевизия на една и съща програма отново и отново, на програма, която ви показва колко сте страдали от определена загуба: това само ви трови, нищо друго.
Няма нищо по-опасно от любовна връзка, за която не можем да приемем че е приключила, от обещана работата, без начална дата, от решения, постоянно отлагани за „идеалния момент“.
Преди да започнем нова глава, трябва да сме завършили старата: кажете си, че това което е минало, никога няма да се върне.
Спомнете си че е имало време, когато сте живели без конкретното нещо, или без конкретния човек – нищо не е незаменимо, навикът не е нужда.
Това може да звучи много очевидно, може дори да бъде много трудно, но е много важно.
Затворете цикъла. Не заради гордост, неспособност или арогантност, а просто защото вече не съответства на живота ви.
Затворете вратата, променете записа, почистете къщата, изтърсете праха.
Престанете да бъдете този, който сте били и се превърнете в този, който сте сега.
