Преди много години, един човек, търсейки начин да си изкарва прехраната, по пътя си към друг град, му се наложило да мине през джунглата. Така се случило, че загубил пътя си през дърветата. Лутайки се безпомощно, попаднал на един стар боабаб, корените му висяли надолу и той заемал голяма площ. Една лисица седяла под дървото.
Човекът първоначално се уплашил, но после облекчен забелязал, че е куца, стара лисица, почти инвалид и напълно неспособна да ловува.
Седнал в един сенчест край на дървото. Това, което наблюдавал известно време го изумило.
Забелязал, че птиците, които били на дървото, от време на време, изпускали парченца месо и лисицата ги изяждала. Ето как оцелявала. На човека му просветнало, че явно няма нужда и той да тича напред-назад, а че и той като лисицата може просто да си намери някое ъгълче някъде и Бог ще се погрижи и за него.
След това, той успял да си намери пътя, който го извел от гората и се настанил под едно дърво, отстрани на първото село, на което се натъкнал. Тържествено обещал да се отдаде на Бог и да преживява само от това, което той му предложи.
И така, дните минавали, но никой нищо не му предлагал. Той гладувал, бил на прага на тотален срив. Вярата му се разклатила и започнала да рухва и той се чудел как може Бог да действа така избирателно, как може да се грижи за лисицата, но не и за него.
Докато бил вглъбен в своя си свят, видял едни мъдрец да минава наблизо. В своето крехко състояние, той повикал мъдреца, разказал му историята си, затрудненото положение, в което се намирал и му задал въпроса, който го тревожел.
Мъдрецът се подсмихнал и казал:“ Кой ти е казал да влизаш в ролята на лисицата? Куц ли си? Сакат ли си? Инвалид? Бог те е създал да бъдеш като птицата, да работиш за себе си, както и да се грижиш за тези, които зависят от теб.“
Човекът първоначално се уплашил, но после облекчен забелязал, че е куца, стара лисица, почти инвалид и напълно неспособна да ловува.
Седнал в един сенчест край на дървото. Това, което наблюдавал известно време го изумило.
Забелязал, че птиците, които били на дървото, от време на време, изпускали парченца месо и лисицата ги изяждала. Ето как оцелявала. На човека му просветнало, че явно няма нужда и той да тича напред-назад, а че и той като лисицата може просто да си намери някое ъгълче някъде и Бог ще се погрижи и за него.
След това, той успял да си намери пътя, който го извел от гората и се настанил под едно дърво, отстрани на първото село, на което се натъкнал. Тържествено обещал да се отдаде на Бог и да преживява само от това, което той му предложи.
И така, дните минавали, но никой нищо не му предлагал. Той гладувал, бил на прага на тотален срив. Вярата му се разклатила и започнала да рухва и той се чудел как може Бог да действа така избирателно, как може да се грижи за лисицата, но не и за него.
Докато бил вглъбен в своя си свят, видял едни мъдрец да минава наблизо. В своето крехко състояние, той повикал мъдреца, разказал му историята си, затрудненото положение, в което се намирал и му задал въпроса, който го тревожел.
Мъдрецът се подсмихнал и казал:“ Кой ти е казал да влизаш в ролята на лисицата? Куц ли си? Сакат ли си? Инвалид? Бог те е създал да бъдеш като птицата, да работиш за себе си, както и да се грижиш за тези, които зависят от теб.“
Източник: www.omswami.com
