Как да превърнем раздялата в най-ценното нещо в живота ни

Болката от разпадането на една любовна връзка е огромна. Сълзите се стичат постоянно и лесно и една вътрешна болка, разкъсваща сърцето, сякаш никога не изчезва - или поне не за дълго време. Въпреки това, постепенно, след като осъзнаете ясно, че тази връзка няма шанс да бъде поправена и че трябва да се гледате към бъдещето без този човек до вас, започват да се оформят перспективи и болката започва да отстъпва място на мъдрите уроци, на едно по-добро усещане за това какво означава любовта за вас и една нетърпелива надежда за бъдещето. Ето как:

Погрижете се за другите хора, които обичате.

В интензивността на една връзка, ние често пренебрегваме силната и безусловна любов на семейството и приятелите ни. Може би те са мислели, че той или тя не е човекът за нас и ние сме се амбицирали да им докажем обратното. Или, може би, просто сме били твърде много съсредоточени само върху човекът, в когото сме били влюбени. Сега, след като сме се разделили с него е перфектното време да подновим и да оценим тези отношения, които са истински важни в живота ни и да продължим да си изграждаме стабилен и траен социален кръг.

Как да направим светът едно по-добро място


Някога, един млад мъж срещнал една млада жена, погледнали се един друг в очите, целунали се и знаели със сигурност, че им е предопределено да бъдат заедно завинаги. В следващите дни, седмици и месеци всичко било прекрасно, точно както те го очаквали. Той бил перфектен в нейните очи и тя била перфектна в неговите.

Ех, тази вълшебна сигурност на младата любов! Когато двама души, които едва се познават, вярват, че знаят всичко, което трябва да знаят, за да живеят щастливо завинаги в своя блажен сапунен мехур. Те мислят така, защото емоционалното им сърце и разум им казват, че това е истина.

Но… знаете какво се случва след това.

Какво не трябва да носим след 50: Последна дума



Потърсете в Google „какво не трябва да обличаме след 50 години“ и ще откриете хиляди статии, казвайки ви какво изглежда ужасно върху древното ви тяло.

Бих искала да посоча на автора, който е написал статията „Абсолютно не“, че има нужда да си спомни, че пише статията за жени над 50, не за деца от предучилищна възраст. Не мисля, че съм казвала „абсолютно не“ от времето когато най-малкият ми син се учеше да ходи.

Бихме могли да прекараме часове, изучавайки дрехите, които не трябва да носим или езикът, който не трябва да използваме и техники за гримиране, който са излезли в пенсия.

Така, че ето и моя дан по тази тема.

Вие сте над 50, по дяволите. Носете каквото искате. Ако сте стигнали 50 и все още имате нужда да консултирате с някакви статии за това как да се облечете подходящо, значи сте пропуснали едно от най-хубавите неща на това да сте над 50. Едно от най-добрите неща с напредването на възрастта, е осъзнаването, че не трябва да хабим енергията си, за да се притесняваме какво си мислят другите хора, а да се чувстваме удобно в собствената си кожа, със собствените си лудости и странности.

И все пак, има някои неща, които жените над 50 наистина не трябва да носят.

Как да преодолеем мисълта "Какво не ми е наред?"



"Докато се препъваш и учиш, препъваш и учиш отново, вземи решение да си говориш така, сякаш си своя най-добър приятел. Така че, никакви "Какъв ...идиот съм", когато най-добрият ти приятел смачка яйце на пода, става ли? "


Всички го правим по едно или друго време.

Питаме се…

„Какво не ми е наред?“

Може би след раздяла. Или провален опит. Или след семейна вечеря. Или след като се качим на кантара и стрелката отиде в грешната посока.

Знам, че аз съм си задавал този въпрос твърде много пъти. И изглежда така, сякаш няма изход. Чувстваме се в капан. Чувстваме се мъртви. И се чувстваме така, сякаш това никога няма да се промени.

Но то може да се промени – и се променя. Виждал съм го да се случва отново и отново. Ако се чувствате като хванати в капан, мъртви или така, сякаш животът ви никога няма да се промени, ако се улавяте, че си задавате въпроса: “Какво не ми е наред?“ отново и отново – нямам търпение да прочетете останалата част от статията.

Хубавото е че когато най-накрая разберете защо си задавате този въпрос – животът ви ще се промени. И това, което аз открих е че има достатъчно основателна причина, защо си задаваш този въпрос.

И след като я разбереш, ще започнеш да си възвръщаш силата.

Сега може да се чувстваш като в капан, но помни, че всичко се случва в перфектното време и сега е твоето времето да се освободиш.

Освобождавайки се от тази негативна мисловна нагласа ще отвори повече пространство в живота ви за любовта, радостта, страстта и онази голяма цел, за която знаете, че сте предназначени да изпълните.

Нека днес бъде денят, който ще ви освободи от това се спирате сами. Нека днес бъде денят, в който ще заявите своята сила.

Аз ще бъда тук с вас.

Заедно, можем да израстем, в това, трябва да бъдем.

Направете този ден незабравим – и помнете…

Намерете кураж, действайте и го направете живота си истински.



Мога честно да ви кажа, че не само аз съм си задавал този въпрос много пъти, но и повечето хора също. И днес искам да си поговорим за това, как да се избавим от задаването на този въпрос. И как да го оставим в миналото. Защото задаването на този въпрос, по никакъв начин не обогатява живота ви. Той не ви задава посока, нито ви придвижва напред. Затова днес ще си говорим за това как да се освободим от мисълта „Какво не ми е наред?“

Така че, това което трябва да разберете е дали искате да погледнете в посоката, в която е поел животът ви. Погледнете във въпросите, които си задавате за него. Защото въпросите са като вектор за посоката, в която ще се придвижите. Какво означава това? Това означава, че всеки въпрос, който си задавате за живота, за това какво се случва в живота ви: какво не ми е наред, кога нещо ще се обърка, защо това винаги се случва на мен, какъвто и да се въпросът, всеки въпрос, който си задавате съдържа в себе си някакво предположение. Това означава, че имате предположение за въпроса. Така че, питайки се: Какво не ми е наред?, какво е вашето предположение?

Точно така, познахте: Нещо не ми е наред. А мозъкът работи като компютър. И ако вие го питате какво не ви е наред, той ще започне да търси отговор. И няма да открие много здравословен, продуктивен отговор. Независимо дали е вярно или не. Търси и ще намериш. Когато започнеш да търсиш нещо, мозъкът ви ще го намери. Затова ние трябва да открием кои въпроси, които задавате за живота си ви дърпат назад? Сигурен съм, че още сега можете да се сетите за доста. Но засега, нека се придържаме само към: Какво не ми е наред?

Така… едно от нещата, които съм открил, че стоят в основата на историята, която си разказваме за живота или въпросите, които си задаваме за него, това което създава тази история или въпросите, които си задаваме за нея е емоцията, която стои зад въпроса или зад историята. Всеки път когато си задавате въпроса: “Какво не ми е наред?“ , обикновено се чувствате ядосани, победени, измамени, зле, виновни, засрамени.

Така че, ако искате да се избавите от въпроса, трябва да започнете да осъзнавате чувствата, които стоят зад въпроса. Затова, ако някога сте си задавали въпроса – Какво не ми е наред?, помислете си и се опитайте да си спомните и да се потопите в емоцията, която го е предизвикала.

Безпомощност? Вина? Срам? Каква беше емоцията зад въпроса? Защото, след като веднъж се потопите в това емоционално тяло и извадите емоцията от там, е много лесно да започнете да променяте своята история за живота. Защото докато не усетите чувството, което стои зад тези неща е много трудно да промените историята. Но, веднъж след като осъзнаете чувствата си и честно си ги признаете пред себе си – това е наистина нещо, което променя играта. Защото, ако съм честен и ако вие сте на терапевтичен сеанс при мен и ми зададете въпроса: „Какво не ми е наред?“, като терапевт, аз не мога да направя много с този въпрос. Но, ако ми кажете: „Добре, знаете ли какво? Аз всъщност не питам какво не ми е наред, аз просто се чувствам разочарован.“

Е, с тази истина - за това, как се чувствате – било то разочаровани, безпомощни или тъжни или виновни или засрамени, с това мога да работя. Не мога да работя с глупави въпроси или глупава история, която сами си разказвате, защото то не са верни. Защото, всъщност, няма нищо грешно във вас, вие не сте повредени. И няма нужда да бъдете ремонтирани. Всичко, което вие и аз трябва да направим, е да започнем да променяме въпросите и да осъзнаваме чувствата, които ги пораждат, за да променим посоката на живота си.

Така че, след като се изправите пред емоциите си – безпомощност, обърканост, това е като някакъв бездънен кладенец, защо? Защо се чувствате объркани? Обикновено отговорът е нещо от сорта: „Ами опитах всичко. Опитах да отслабна. Опитах да се срещам с хора. Опитах да започна бизнес.“ А истината е, че не сте опитали всичко. Може би сте опитали едно, две или три неща, отново, и отново, и отново докато сте стигнали до момента на изтощението.

Така че, това което искате да направите е да поемете в нова посока. И един от най добрите съвети, които мога да ви дам, независимо от това какво искате да създадете в живота си, няма значение какво е то, някой вече е опитал и е създал пътя към успеха. И поменете, както Тони Робинс казва: “Успехът оставя следи“. Това, което искате, е да започнете да търсите хора, които вече са успели в това, в което вие искате да успеете. Защото когато започнете да го правите, изведнъж ще се появят други въпроси: Е, добре, каква е тяхната стратегия? Какъв е техният подход? Какво е тяхното поведение? Какви въпроси си задават те за живота? И когато се появят тези въпроси, въпросът – какво не ми е наред? – няма да бъде между тях.

Ето още един въпрос. Какво се опитват да ме научат емоциите ми точно сега? Какво мога да науча от това преживяване? Как мога да израсна от тази случка? Просто променяйки въпроса за емоциите, които чувствате е повратна точка. Затова, когато се уловите, че се питате – Какво не ми е наред? Защо това ми се случва отново и отново? – осъзнайте истинските си чувства. И си кажете: „Знаеш ли, чувствам се объркан. Безпомощен. Не знам накъде да тръгна. Ядосан съм.“ И можете да започнете да работите с тези чувства. Защото след объркването винаги идва някакъв напредък. Нали? Когато и да сте научили нещо ново, винаги преди това е имало някакво объркване.

Затова, започнете да задавате по-добри въпроси. Как да извлека полза от това? Как това ще ме доближи до целта ми? И когато започнете да задавате тези въпроси, нови вдъхновяващи ви въпроси отново и отново, ще тренирате мозъка си да открива отговорите. Също както бяхте го обучили да намира отговори на въпроса ви – какво е сгрешено в мен.

Но има още нещо. Когато си задавате вдъхновяващи въпроси, това ще ви изкара извън зоната ви на комфорт. Ще ви накара да поемате рискове. И като резултат, отговорите на тези въпроси са плашещи. По-лесно е да си зададеш въпроса: „Какво ми е сгрешено?“, защото ако откриеш всички неща, които не са ти в ред, тогава ще си кажеш: „Виждаш ли, нещо не ми е ред, затова не трябва да се местя. Не трябва да опитвам. Не трябва да съм уязвим. Не трябва да се излагам повече.“ Но ако си зададете въпроса, как това може да помогне за моето израстване? Как мога да се науча от това? Какъв е замисълът на Бог в това? Тогава изведнъж ще започнете да се избутвате от зоната си на комфорт. И ще започнете да растете. И ще се заобиколите с хора, които правят същото. Не хора, които ви дърпат назад.

Задавайки си по-добри въпроси, ще откриете по-добри отговори и това ще отнеме повече време, защото това ще бъдат отговорите, от които имате нужда, за да израснете.

5 важни неща, които ви правят удивителни


Вие можете да сте удивителни

Готови ли сте да се да направите крачката към това да бъдете удивителни, да направите крачката от страха към силата? Тренирайки се на издръжливост, поставяйки граници, бидейки целенасочен и безстрашен - вие сте на пътя към величието.

Изградете си издръжливост

Изграждането на издръжливост означава да не приемате лично, всичко, което хората правят. Приемайте критиката и се поучете от нея, издигнете се над нея и я използвайте в своя полза. Какви са плюсовете от ситуацията? Запишете си някъде и потърсете голямата картина. Ако не можете, значи е време да се стегнете или да се оставите да бъдете стъпкани.

Въздържайте се от оплакването и клюките.

 Ако искате да отровите кладенеца, отдайте се свободно на оплаквания и клюкарстване. Приемете, че те се отнасят за неща извън вашия контрол и се издигнете над тях с достойнство. Ако връзките, които изграждаме с хората се крепят на оплакване и клюкарстване, значи е време за промяна. Не жертвайте своята удивителност, заради незначителни клюки или хора.

Спрете да се съсредоточавате върху другите.

Коко Шанел го е казала по този начин: "Не ми пука какво мислиш за мен. Аз изобщо не мисля за теб". Преодолейте страха си от хората и техните преценки. Хората ще продължавате да си мислят, каквото си мислят. Не позволявайте тяхното мнение да се превърне във ваша мантра.

Простете

Простете на другите. За да се превърнем в удивителен човек, ние имаме нужда да изоставим старите навици, рани и обиди, които са привлекли вниманието ни. Да, необходимо е време, за да заздравеят, но колко дълго ще скърбите? Направете това за себе си, може да бъде много освобождаващо и полезно за вашата вътрешна удивителност.

Подредете живота си

Подредете живота си, организирайки файловете си, шкафовете си, целите си, всичко, което не е подредено. Забелязали ли сте, че когато нещата са подредени вие сте по-малко изтощени? Започнете с малко, ако се чудите от къде да започнете. Направете само една стъпка.