Как да направим светът едно по-добро място


Някога, един млад мъж срещнал една млада жена, погледнали се един друг в очите, целунали се и знаели със сигурност, че им е предопределено да бъдат заедно завинаги. В следващите дни, седмици и месеци всичко било прекрасно, точно както те го очаквали. Той бил перфектен в нейните очи и тя била перфектна в неговите.

Ех, тази вълшебна сигурност на младата любов! Когато двама души, които едва се познават, вярват, че знаят всичко, което трябва да знаят, за да живеят щастливо завинаги в своя блажен сапунен мехур. Те мислят така, защото емоционалното им сърце и разум им казват, че това е истина.

Но… знаете какво се случва след това.
Това, което винаги се случва в измислените приказки като тази. По една или друга причина, логиката взима връх над емоцията, сапунените мехури се пукат и двамата влюбени се приземяват на земята, наранени и осъзнали, че техният перфектен партньор изобщо не е толкова перфектен.

Може би, той е разбрал, че тя не харесва рок музика, а рок музиката е изключително важна за него. Може би, тя е разбрала, че той никога не си оправя леглото – а оправянето на леглото е изключително важно за нея. Независимо от особеностите, нашите влюбени започват да се виждат такива, каквито са в действителност – нормални човешки същества. И точно тук е повратната точка, където „влюбването“ свършва и започва теста за „истинската любов“.

И точно тук или гледната им точка се променя и те приемат реалността – че истинската любов няма толкова общо с перфектността, колкото с развитието и търпението - или продължават в следващата краткосрочна вълшебна приказка с надеждата да намерят тази единствена сродна душа, която ще прави всичко правилно.

Какво искам да ви кажа с тази история?

Поради своята непостоянност, чувствата, които управляват нашите романтични отношения, са доста подобни на тези, които управляват нашата мотивация да направим нещо значително за света около нас. Необходима е малко страст за да започнем, но единствено постоянното упорство е това, което създава нещо, което си струва.

Със сигурност, кратки мощни изблици на енергия и гигантски скокове с едно единствено усилие са забележителни. Но те избледняват също толкова бързо, колкото се появяват и всичко, което остават след себе си е незапълнена празнота.

Една трайна отдаденост – да изпълниш обещанията си правейки крачка след крачка, дори когато стане трудно – за това става въпрос при истинската любов. И това е този тип любов и единствено този тип любов, която прави света едно по-добро място.