Из „Кой ще заплаче за теб когато умреш“- Робин Шарма
Когато бях малък, баща ми ми каза нещо, което никога няма да забравя: „Сине, когато си се родил, ти си плакал, докато всичко останали са се радвали. Изживей живота си по такъв начин, че когато умреш, всички да плачат, докато ти се радваш.“
Живеем във време, когато сме забравили какво представлява животът. Можем лесно да изпратим човек на Луната, но имаме проблем да пресечем улицата, за да се запознаем с новия си съсед. Можем да изстреляме реактивен снаряд през целия свят с безпогрешна точност, но ни е много трудно да спазим обещанието, което сме дали на детето си, да отидем заедно до библиотеката. Имаме емайли, факс машини и цифрови телефони, за да можем да се свързваме един с друг и въпреки всичко, живеем в свят, в който хората никога не са били по-отчуждени един от друг. Загубили сме връзка с човечността в себе си. Загубили сме връзка с нашата цел. Загубили сме от поглед нещата, които имат най-голямо значение.
И така, започвайки да четете тази книга, аз с уважение ви питам: „Кой ще заплаче за вас, когато умрете? Колко живота ще докоснете, докато имате привилегията да ходите по тази планета? Какво влияние ще окаже вашия живот върху идващите поколения? И какво завещание ще оставите след себе си, след като си поемете последния дъх? Един урок, който съм научил в живота си е че ако ти не работиш по живота си, животът има навика да работи върху теб. Дните се превръщат в седмици, седмиците минават в месеци, а месеците се изтъркалят в години. И много скоро – всичко е свършило и ти оставаш с нищо друго освен сърце, изпълнено със съжаления за живот, живян наполовина.
На смъртното му легло попитали Бърнард Шоу:“Какво би направил, ако трябваше да изживееш живота си отново?“ Той помислил и отговорил с дълбока въздишка :“Бих искал да бъда човека, който можех да бъда, но никога не бях.“
Като професионален лектор, прекарвам голяма част от работния си живот говорейки по конференции из цяла Северна Америка, летейки от град на град, споделяйки прозренията си за лидерството в бизнеса и в живота с много различни хора. Въпреки, че те всички имат различен живот, въпросите им неизбежно се въртяха около едни и същи неща: Как мога да открия по-значим смисъл на живота си? Как да допринеса за създаването на нещо трайно чрез работата си? И как да опростя живота си, така че да се наслаждавам на пътуването наречено живот, преди да е станало твърде късно?
Отговорът ми винаги започва по един и същ начин: Открий призванието си. Аз вярвам, че ние всички имаме специални таланти, които само чакат да бъдат използвани за преследването на нещо значимо. Всички ние сме тук с уникална цел, някаква благородна кауза, която да ни позволи да разгърнем потенциала си и в същото време, да придаде стойност на живота около нас.
Да откриеш призванието си не означава, че трябва да напуснеш работата, която имаш в момента. То просто означава, че трябва да вложиш повече от себе си в нея и да се съсредоточиш върху нещата, които правиш най-добре. То означава да спреш да чакаш другите хора да направят промените, които искаш и както Махатма Ганди отбелязва – да бъдеш ти промяната, която искаш да видиш в другите. И след като го направиш, животът ти ще се промени.
Живеем във време, когато сме забравили какво представлява животът. Можем лесно да изпратим човек на Луната, но имаме проблем да пресечем улицата, за да се запознаем с новия си съсед. Можем да изстреляме реактивен снаряд през целия свят с безпогрешна точност, но ни е много трудно да спазим обещанието, което сме дали на детето си, да отидем заедно до библиотеката. Имаме емайли, факс машини и цифрови телефони, за да можем да се свързваме един с друг и въпреки всичко, живеем в свят, в който хората никога не са били по-отчуждени един от друг. Загубили сме връзка с човечността в себе си. Загубили сме връзка с нашата цел. Загубили сме от поглед нещата, които имат най-голямо значение.
И така, започвайки да четете тази книга, аз с уважение ви питам: „Кой ще заплаче за вас, когато умрете? Колко живота ще докоснете, докато имате привилегията да ходите по тази планета? Какво влияние ще окаже вашия живот върху идващите поколения? И какво завещание ще оставите след себе си, след като си поемете последния дъх? Един урок, който съм научил в живота си е че ако ти не работиш по живота си, животът има навика да работи върху теб. Дните се превръщат в седмици, седмиците минават в месеци, а месеците се изтъркалят в години. И много скоро – всичко е свършило и ти оставаш с нищо друго освен сърце, изпълнено със съжаления за живот, живян наполовина.
На смъртното му легло попитали Бърнард Шоу:“Какво би направил, ако трябваше да изживееш живота си отново?“ Той помислил и отговорил с дълбока въздишка :“Бих искал да бъда човека, който можех да бъда, но никога не бях.“
Като професионален лектор, прекарвам голяма част от работния си живот говорейки по конференции из цяла Северна Америка, летейки от град на град, споделяйки прозренията си за лидерството в бизнеса и в живота с много различни хора. Въпреки, че те всички имат различен живот, въпросите им неизбежно се въртяха около едни и същи неща: Как мога да открия по-значим смисъл на живота си? Как да допринеса за създаването на нещо трайно чрез работата си? И как да опростя живота си, така че да се наслаждавам на пътуването наречено живот, преди да е станало твърде късно?
Отговорът ми винаги започва по един и същ начин: Открий призванието си. Аз вярвам, че ние всички имаме специални таланти, които само чакат да бъдат използвани за преследването на нещо значимо. Всички ние сме тук с уникална цел, някаква благородна кауза, която да ни позволи да разгърнем потенциала си и в същото време, да придаде стойност на живота около нас.
Да откриеш призванието си не означава, че трябва да напуснеш работата, която имаш в момента. То просто означава, че трябва да вложиш повече от себе си в нея и да се съсредоточиш върху нещата, които правиш най-добре. То означава да спреш да чакаш другите хора да направят промените, които искаш и както Махатма Ганди отбелязва – да бъдеш ти промяната, която искаш да видиш в другите. И след като го направиш, животът ти ще се промени.
