Човешкият живот е като махало. Той се люлее и мята между позитивно и негативно, добро и лошо, правилно и грешно, истина и лъжа, върхове и падения, много и малко и цяла камара друга двойственост.
Всичко това е субективно, въпреки това. То не може да те нарани, освен, ако не му позволиш. Нека ви разкажа една история:
Имало едно време един монах. Години наред практикувал медитация, съзерцание и въздържание и въпреки това, не успявал да постигне просветление. Светът около него продължавал да му създава безпокойства, особено когато хората не успявали да видят неговата „святост“ или не били съгласни с него за това, което той смятал за истина. Продължавал да се чувства зле, когато другите не се отнасяли добре с него или да се чувства добре, когато били добри към него. Искал да израсне над това, да остава безразличен към мнението на другите, но все не успявал.
Един ден той отишъл при своя учител и му признал вътрешните си вълнения и безпокойства. Учителят му го изслушал търпеливо и му дал един ключ и инструкции как да стигне до една определена стая. „Иди там и медитирай 3 дни, без мърдаш. Остави вратата отворена и пази тишина. Истината ще ти се изясни.“ – инструктирал го гуруто.
Монахът послушал учителя си и отишъл на посоченото място да медитира. Но за негово голямо объркване, то било в един супермаркет, съвсем близо до натоварена магистрала, в центъра на пренаселен град. Той бил много скептичен относно медитацията на шумно място за постигане на вътрешна тишина. Но, въпреки това продължил.
В момента, в който отключил вратата, една отвратителна миризма го посрещнала. Скоро разбрал, че имало тоалетна точно над стаята. За момент се почувствал разочарован от гуруто. Но после си помислил, че учителят му трябва да е имал някаква причина. Стаята била мръсна, без прозорци и изглаждала като изоставен магазин. Имало влага по стените и подът бил някак си влажен. Отточната тръба отгоре изпускала.
Той заел позa лотос и започнал да медитира. От време на време можел да чува звука от пускането на водата в тоалетната. Давал си сметка, че медитира точно под обществената тоалетна. Неспокойството му растяло все повече и повече. Мъчели го милион притеснения. Особено го вълнувало дали няма да се пръсне тръбата над него, какво си говорят хората, които цял ден минават около него, как ще разбере, че са се минали седемдесет и два часа, какво ще стане, ако припадне от слабост или ако някой дойде и прекъсне медитацията му преди да са изминали трите дни и какво ли още не.
На третия ден, докато бил погълнат от такива мисли, водопроводът над него се спукал и фекалните води се изсипали върху главата му. Преди да успее да обмисли следващото си действие, двама мъже минали покрай него. „Кой е този човек?“, попитал с отвращение единият, виждайки монахът затънал в лайна. „Господ знае! Някои твърдят, че е свят човек, други казват, че е пълен боклук.“ – отговорил другият.
В момента, в който чул това, на монахът му просветнало. Разбрал, че целия свят може да има само две мнения за него и всеки трябва да има мнение.
В основата си, различните мнения всъщност не значат нищо, освен ако ти не им позволиш. Те не могат да ти се отразят или да те притеснят, освен ако ти не ги приемеш. Те не могат да се умножат, освен ако ти не им отговориш. Те не са постоянни, освен ако ти не реагираш на тях. Не съдържат никакво стойностно значение, докато ти не започнеш да размишляваш върху тях. Те не могат да те променят, освен ако ти не ги насърчиш.
Всеки, който те познава ще има някакво мнение за теб. Много хора, които нямат никаква идея какво представляваш, вероятно ще имат дори още по-категорично мнение за теб. Тези, които са те срещали, си съставят мнение основано на собствения си опит. А много, които никога не са те срещали, градят мнението си въз основа на мнението на другите.
Така е в природата на материалния свят. Най-големите демокрации, религии, секти, култове действат на този принцип. Всеки има право да има мнение. А ти имаш право да го приемеш, да го отхвърлиш или да го игнорираш. Изборът е твой как това ще се отрази на щастието ти.
Ако започнеш да слушаш себе си, когато вътрешният ти глас открие слушателя в теб, външните неща ще значат все по-малко и по-малко. Когато, това как ви виждат другите спре да ви притеснява, едно покривало от мир ще се спусне около вас, почти напълно защитавайки ви. И този, който е в мир със себе си е истински щастлив. Щастието е израз на вашите действия, физически или умствени. Знайте кога, какво и къде да задържите и кога, какво и къде да пуснете да си отиде.
Такова знание идва с практика, с осъзнаване. Става въпрос за отношение и възглед. Това е пътуването към себе си.
