Повечето от нас живеят два живота. Живота, който живеем и един друг, неизживян живот, който крием в себе си. Между двата стои съпротивлението.
Случвало ли ви се е да си купите велоаргометър или някакъв спортен уред и да го държите в антрето да събира прах. Случвало ли ви се е да прекъснете курс режим на хранене, курс по йога или практика по медитация?
Късно вечер, си представяте човека, който бихте могли да бъдете, работата, която бихте могли да свършите, реализирания човек, който сте създаден да бъдете. Може би сте писател, който не пише, художник, който не рисува, предприемач, който никога не предприема нищо.
Е... тогава знаете какво е съпротивлението.
Отлагането е най-честия представител на съпротивлението, защото е най-лесното оправдание. Ние не си казваме „Никога няма да напиша своята симфония.”
Вместо това си казваме „Ще напиша симфонията, но ще започна от утре.”
Най-гибелния аспект на отлагането е това, че се превръща в навик. Ние не просто отлагаме живота си днес, ние го отлагаме, докато умрем.
Никога не забравяйте: Точно в този момент, ние променяме живота си.
Никога не е имало и никога няма да има момент, когато няма да имаме силата да променим съдбата си. Точно в тази секунда можем да изгоним съпротивлението.
Точно в тази секунда, можем да седнем и да си свършим работата.
The War Of Art - Steven Pressfield
