Едно от най-големите предизвикателства за мен през годините беше как да превърна ума си в мой съюзник вместо във враг. Всекидневното страдание до голяма степен е умствено. Ние сме обсебени и притеснени. Ние сме преследвани от стари рани и тревожно очакваме нови. За много хора, следващите четири въпроса не спират да ги измъчват, като непрекъснато подхранват и увеличават тези чувства.
1. Какво не ми е наред?
2. Какво ще се случи?
3. Как ще се измъкна от това?
4. От къде ще намеря пари?
Да накараме тези мисли да си отидат е изключително трудно. Те са упорити и сякаш никога не намират решение. Решенията, които се опитваме да намерим не работят. Ние игнорираме досадните въпроси – форма на отричане – или се уверяваме сами, че всичко е наред, което като ирония само увеличава тревогите и съмненията. Друга тактика? Опитваме се да отклоним нашите притеснения, като се стараем да докажем стойността си преследвайки пари, власт и постижения. Това може да доведе до богатство и успех, но не слага страх на страховете ни или на идеята, че бъдещето ни носи нещо страшно и неизвестно.
Необходимо е да опитаме нов начин, един, който позволява на ума да ни бъде приятел, а не наш враг. За да го направим, ние трябва да минем от нивото на проблема към нивото на решението. Първата стъпка е да погледнем честно какво ни причиняват тези четири въпроса и от къде идват.
Тази мисъл идва от лична несигурност, съмнения в себе си и постоянно самоосъждане. Когато хората се борят със съмнението в себе си, те обикновено зациклят в модела да си повтарят: „Нищо ми няма“ единия ден и „ Живота ми е бъркотия. Нищо не ми е наред.“ на следващия, когато обстоятелствата се променят от хубаво към лошо. Въпреки че нито едно от тези крайни твърдения не е вярно, не това е важното. Фалшивият отговор се превръща в ритуал, неизменен отговор, който не води до никъде. Други такива ритуални мисли могат да бъдат :“Аз постоянно си причинявам това“, „ Толкова съм глупав.“, „ Сам съм“, „Никога няма да имам спокойствие“ и т.н.
Проблемът е, че се опитвате да отговорите на въпрос, който сам по себе си е подвеждащ. Вместо това, трябва да откриете защо изниква този въпрос и да решите този проблем – който е несигурността. Вие давате на други своята сила. Сигурността идва от това да откриеш центъра в себе си.
"Какво ще се случи?"
Това засяга ужаса от бъдещето. Това е заради липсата на доверие. В живота, вие никога не знаете какво ще се случи. Всеки опит за отговор е безполезен, защото това също е неправилен и подвеждащ въпрос. Вместо това, трябва да живеете в настоящето. Разберете, че бъдещето е неизвестно не само на вас, то е неизвестно за всички, независимо от това колко се притеснявате. По този начин вие се тревожите за някакъв фантом, а страхът постоянно трупа хипотетични възможности и създава възможно най-лоши сценарии. Те изчезват само когато насочите вниманието си тук и сега.
"Как ще се измъкна от това?"
Този въпрос идва от чувството, че сте хванати в капан. За да се избавите от това чувство, трябва да освободите пространство за креативността. Самоизмама е да блокирате креативността си с постоянни съмнения. Решенията не се раждат от паниката. Те идват когато очертаете рамка на ситуацията, в която сте заклещени. Вместо да я виждате като затвор, погледнете я като на шанс да докажете, че сте способни да се изправите лице в лице с реалността. Отстранявайки страха от пътя си, вие отваряте канал, по който да се появят нови решения.
"От къде ще намеря пари?"
На повърхността, този въпрос касае финансите. Но вътре в себе си, идва от чувството, че животът ви може да бъде отнет. Вие мислите, че парите ви пазят от това напълно да изгубите контрол и че ако нямате достатъчно от тях, невиждани сили ще ви връхлетят и смажат. Вместо да се опитвате да се справите с паричния въпрос, време е да си създадете сигурно място вътре във вас. Първата стъпка е да видите, че парите няма да ви дадат сигурност ( освен разбира се, ако не се нуждаете от най-основните неща като храна и подслон). Една разумна сума пари безспорно е някаква сигурност, но чувството за липса е психологическо. Вие ще се чувствате сигурни вътрешно, не когато имате достатъчно пари, а когато можете да кажете „ Аз съм достатъчен.“
Източник: oprah.com
