Възможния риск, свързан със свободния избор е най-големият параграф 22 в живота. Когато сме изправени пред избор, дали се опитваме да направим нещо ново или се примиряваме с пословичната зона на комфорт, с която вече добре сме свикнали? Толкова много от нас се оплакват от скучната рутина, която представлява седмицата ни, и все пак не правят нищо, за да я променят. Защо? Причината е проста. Самият източник на това, което ни е досадно, също осигурява солидна основа на истинско удобство. Ние се чувстваме удобно със сегашните обстоятелства. Отклоняването от познатия път е рисковано и ние се страхуваме, какво може да се случи, ако все пак го направим.
А, какво става, ако си останем на пътя, на който сме сега? Нищо! Нищо ново никога няма да ни се случи. Тичаме по една и съща писта с нормално темпо всеки ден. Минаваме покрай знака за поредния километър в същия момент, в който сме минали вчера, и предния ден и седмицата преди това. Няма никакво притеснение в ума ни, защото ние вече познаваме терена, който лежи пред нас. Изпитваме леко чувство на досадно отегчение, и все пак, веднага изпадаме в ритмичното усещане на познатото в зоната на абсолютния комфорт.
Но, някой ден, трябва да прекъснем цикъла. Трябва да изберем да риска пред убежището. Трябва да се възползваме от шанса, когато имаме избор. Трябва да се запитаме, дали предпочитаме да бъдем уплашени до смърт или да сме отегчени до смърт? Колкото до мен, ако имам избор да бъда завинаги отегчен или уплашен от време на време, ще предпочета да бъде уплашен. А вие?
Marc Chernoff
източник:marcandangel.com
