Когато си се родила, ти си била напълно наясно с тези истини:
Ти си цяла и завършена. Няма абсолютно нищо грешно в теб. Ти си специална и ценна. Ти си духовно същество, което има човешко преживяване. Ти можеш да се довериш на Вселената. Всичко, което е и всичко, което има значение е Любов. Ти си любов.
И тогава порастваш.
И се случват разни неща.
И започваш да забравяш истината.
Някой ти е казал, че си направила нещо грешно и ти си започнала да вярваш, че нещо в теб е грешно. Някой в живота ти те е напуснал или не е бил до теб и ти си започнала да се съмняваш дали си достойна да бъдеш обичана, дали някой може да те обича.
Видяла си или си чула хора, които си крещят един на друг и си се уплашила. Някой ти се е разкрещял за нещо, което си казала и ти си решила да спреш да говориш своята истина. Някой те в наранил или си видяла някой наранен и спираш да се доверяваш.
Сърцето ти е било разбито и ти си си помислила, че ще бъде по-сигурно да си изградиш стени около него. Започнала си да се съмняваш в любовта.
Хората са те обиждали и ти си им повярвала. И сега ти се обиждаш сама.
Хората са ти казали, че мечтите ти са невъзможни и ти си им повярвала. И сега -вече не мечтаеш.
Напуснала си нещо. Почувствала си се изолирана и отделена и сега, все още, се чувстваш, сякаш живееш извън страничната линия на живота, защото погрешно си повярвала, че там ти е мястото. Преживяла си отхвърляне и сега се страхуваш да тръгнеш след това, което искаш. Започнала си да вярваш, че си сама и с всичко трябва да се справяш сама. Може би, дори си стигнала до извода, че да помолиш за помощ е слабост.
Не си се справила толкова добре с нещо, което си искала и сега се преценяваш като провал. Някакви етикети или диагнози са ти поставени и ти си започнала да се объркваш коя си.
Гледала си другите хора и си си мислела, че те са по-умни, по-привлекателни и по-добри по някакъв начин и сега работиш упорито, за да бъдеш повече като другите. Не само си спряла да се харесваш, спряла си да бъдеш себе си.
Разочаровала си се и си спряла да вярваш в магии и чудеса. Животът изглежда несправедлив и си започнала да се съмняваш в Бог.
Започнала си да търсиш одобрение във външния свят и си забравила, че твоята стойност няма нищо общо с това, което правиш, това което имаш и това с кого си.
И колкото повече време минава, ти все повече се отдалечаваш от Истината. И ти го знаеш. Чувстваш вътрешното желание да спреш да вярваш в лъжи. Едно чувство на спешност напира …
ВРЕМЕ Е ДА СИ СПОМНИШ ИСТИНАТА!
Ти не си направила нищо грешно. Не си повредена. Няма нищо в теб, което да трябва да направиш или да бъдеш, за да бъдеш обичана. Ти си защитена. Не е опасно да се довериш. Ти не си сама. Никой не е по-добър или по-лош от теб. Ти си уникална и абсолютно перфектна точно каквато си в момента. Ти принадлежиш. Ти се стойностна и заслужаваща всичко, което искаш. Ти не си това, което някой те определил.
Хората са били зли към теб, защото самите те са нещастни и не знаят друг начин, по който да се държат. Това, че някой те е напуснал или не е бил до теб, няма нищо общо с теб.
Не е слабост да помолиш за помощ. Някой винаги ще ти помогне. Ти не си сама и никога няма да бъдеш.
Невъзможно е сърцето ти да бъде наистина разбито. То е неразбиваемо и пълно с безусловна любов и състрадание.
Всичко, което преживяваш в живота си, е за да учиш и да се развиваш. Престани да се питаш „Защо ми се случва това?“ и започни да се питаш „Какво мога да науча от това, което ми се случва?“ Довери се, че всеки път, когато не получаваш това, което искаш, получаваш това, от което истински се нуждаеш.
Съжалявам, че хората, от които искаш да чуеш „Съжалявам“, не го казват. Но ти можеш да им простиш дори това, което смяташ за непростимо. Прошката не е да намериш извинение за това, което се е случило, тя е за да се почувстваш свободна.
В момент, в който напълно приемеш себе си, страхът ти от отхвърляне ще се изпари.
Ти никога не си се провалила наистина. Ти винаги се правила най-доброто, на което си способна. Сериозно.
И няма нужда да се учиш как да обичаш себе си, ти вече знаеш. Любовта е твоята същност. Ти просто си забравила тази истина. Задействай паметта си като намалиш времето и енергията, които прекарваш в мисли и действия, който те карат да продължаваш да забравяш. Спри да очакваш нещо или някой друг да го направи за теб.
Няма нещо, което да трябва да откриваш, просто разпознай това, което вече е тук.
Целта в живота не е да направиш нещо велико или да постигнеш някаква цел. Твоята цел е да се върнеш, от където си започнал: Любовта.
Не изпадай в заблудата, че не си удивителна, защото ТИ СИ УДИВИТЕЛНА! Но ТИ трябва да го повярваш, да го знаеш и да го чувстваш, вместо да очакваш другите хора да ти го кажат или да те накарат да се чувстваш така.
Само когато забравим всичко, което сме научили, започваме да знаем – Henry David Thoreau
Доказано е, че в дългосрочен план търсенето на истината е не само по-интересно, но и по-доходоносно от търсенето на злато. -George Harrison
Оздравяването не е толкова да станеш по-добре, колкото да се освободиш от всичко, което не си ти – всички очаквания, всички вярвания и се превърнеш в това, което си.- Rachel Naomi Remen
Източник:christinehassler.com
Източник:christinehassler.com
