 |
| Ife Sanchez Mora (stage name: IFE) |
Автор: Ife Sanchez Mora (stage name: IFE)
Ако някога си чувствал празнота или пустота в себе си, това вероятно е защото още не си открил мисията си, целта си, предназначението си. Това не е нещо, което е лесно да направиш и изисква кураж и вяра, неща, които според мен не се насърчават особено в днешното модерно западно общество.
Има някои от нас, които са я открили, но им е трудно да мотивират себе си да бъдат продуктивни. Знам го, защото съм била в това състояние много пъти през живота си. Аз съм певица/ писател на текстове за песни с новооткрита страст към писането. Чувствам се късметлийка, защото се научих да канализирам негативните си емоции, депресията и объркването в работа, използвайки точно тези чувства. Не беше лесно, но успях да направя тази трансформация и да спечеля много радост и надежда от целия процес. Наскоро завърших втория си соло албум озаглавен „Огънят в мен“. Този албум е едно пътуване към самопознанието, където успях да превърна блоковете тъга и мъка в надежда и щастие.
Често съм си мислела да приключа с музиката, кариерата, която си бях избрала, защото пътят на твореца не е лесен. Но не можех да угася онзи малък огън, който винаги е съществувал вътре в мен. Аз успах да се преборя с тези чувства на разочарование и откъснатост, първо чрез моята духовна практика, включваща будизъм, йога и четейки вдъхновяващи статии за това как да открием своята цел. Книгата, която ми помогна най-много беше книгата на Стивън Пресфилд „Войната на изкуството“. (Не „Изкуството на войната“ – това е съвсем различна книга).
В тази книга авторът дава практически стъпки, как да превърнем случайните изблици на креативност във всекидневна практика в работата ни. Тази чудесна книга помага на творците да увеличат своята продуктивност във своето изкуство, да открият удовлетворение, успех и щастие в живота. Комбинацията от духовни практики, „Войната на изкуството“ и насоките на една от моите най-добри приятелки в целия ми живот, скулпторката Ксавиера Симънс ми помогнаха да разбера как човек може да си създаде работа с работно време от 9 до 17 (или по вероятно от 9 до 21 часа) правейки изкуство. Тази практика ми помогна и да трансформирам един лесно разсейващ се творец в един съсредоточен, мотивиран, успешен и подготвен творец. Важно е също да разберем, че тези практики са приложими не само за творците, но за всеки, който търси предназначението си, за да запълни празнината в живота си.
Първо, мисля че човек трябва да намери какво му харесва да прави в живота, нещо, което му носи щастие. Може би, това което ти носи щастие са правата на човека, правата на животните, изкуството, творчеството, децата, политиката или мета физиката. Списъкът може да продължи още и още. Както всички сме свидетели, от много успели хора, човек може да направи кариера от това, което обича да прави.
Второ, трябва да практикувате това, което обичате. Може би имате плашещото чувство „Как да започна? От къде изобщо да започна?“ Отговорът ми е – проучване, информация и знание. Научете колкото се може повече за това, което обичате да правите. Може би, не да се върнете отново в училище, но винаги има начини да продължаваш да научаваш нови неща за своята страст. Може да се запишете на курс, да си купите книга по темата, да отидете в библиотеката (това е безплатно) или да потърсите в интернет за всичко свързано с това, което обичате. Попийте всичкото познание, което можете да получите и позволете на това познание да ви вдъхнови в посоката, в която искате да поемете. Може би има нечия кариера, която ви вдъхновява. Прочетете за човека, вижте как той или тя е изградил кариерата си. Нека тяхната амбиция и мотивация вдъхнови и вас. И тогава е време да се вземете в ръце.
Трето, намерете тихо място за работа, където няма нищо, което да ви разсейва. Да си изградиш практика, означава да отделяте време всеки ден за да работите по своето произведение или идея, превръщайки го в рутина и да му бъдете отдадени така, сякаш сте на работа ( например от 9 до 5), за която ви плащат.
В моя случай аз наех малко студио и преместих всичките си инструменти и компютъра в това студио. Изискваше се голямо усилие да се мотивирам да работа по определено време, защото страдах много заради една романтична връзка, която се разви много зле. Някой беше разбил сърцето ми и на мен ми беше трудно да се възстановя. Но нуждата да съм щастлива надхвърляше желанието ми да се мушна под завивките и да се заключа в къщи, особено в леглото си, хранейки се с много лоши ТВ реалита, които само увеличаваха депресията ми.
Да следваш своята страст е жизнено важно, а да не те е грижа за страстта ти в живота е нещастие. Затова, аз наех едно малко студио и започнах да работя. Всеки ден отивах в студиото си, понякога влачейки се до там, но всеки ден ставаше все по-лесно и по-лесно, докато се превърна в лесна рутина и всекидневна практика. Празнината в мен, започна да се трансформира в моя глас. Написах 16 песни в това студио и после избрах 11 от тях за моя албум. Изразих целия си гняв, мъка и отчаяние. Освен това изразих, как все още се надявам, дори след като бях наранена дълбоко. Кръстих тази песен „Надяващо се сърце“.
От тази рутина разцъфна една нова енергична мотивация да става всеки ден и да творя. От тази мотивация се появи една нужда са напиша думи, които ми идват и изведнъж разни истории започнаха да се изливат от мен върху компютърния екран като приспивна песен от устата на грижовна майка. Думи на любов, хумор и травмите в живота бяха драми, които искаха да бъдат изразени. Започнах да пиша всеки ден поне по 1-2 часа и това дори не беше по план. Планът беше просто да съм способна да се мотивирам достатъчно, за да правя музика постоянно. Но веднъж след като отвориш кранчето на творческата енергия, навън започва да се изливат океан от идеи, желания, жизненост и цел. И тази цел е огромна, постоянно разрастваща се и няма никакви граници и ограничения. Летаргията изчезва и чувството на свързаност към живота се появява отново. Тази реализация носи щастие и радост.
Накрая, покажете работата си на света по всякакъв начин, който ви е възможен. Не се страхувайте, кой какво ще си помисли, защото познайте – гарантирам ви, че всеки, до някаква степен се чувства по начина, по който се чувствате вие – несигурни, изпълнени със съмнения и уплашени. Колкото повече показвате работата и себе си, толкова по-малко ще ви е грижа какво си мислят другите за вас. Вашата работа е просто да създавате и да споделяте колкото е възможно по-често. С всекидневната практика да изпълните предназначението си, правейки това, което обичате, щастието вече се задава на вашия хоризонт.
Източник: http://ifesanchezmora.com/
Ако някога си чувствал празнота или пустота в себе си, това вероятно е защото още не си открил мисията си, целта си, предназначението си. Това не е нещо, което е лесно да направиш и изисква кураж и вяра, неща, които според мен не се насърчават особено в днешното модерно западно общество.
Има някои от нас, които са я открили, но им е трудно да мотивират себе си да бъдат продуктивни. Знам го, защото съм била в това състояние много пъти през живота си. Аз съм певица/ писател на текстове за песни с новооткрита страст към писането. Чувствам се късметлийка, защото се научих да канализирам негативните си емоции, депресията и объркването в работа, използвайки точно тези чувства. Не беше лесно, но успях да направя тази трансформация и да спечеля много радост и надежда от целия процес. Наскоро завърших втория си соло албум озаглавен „Огънят в мен“. Този албум е едно пътуване към самопознанието, където успях да превърна блоковете тъга и мъка в надежда и щастие.
Често съм си мислела да приключа с музиката, кариерата, която си бях избрала, защото пътят на твореца не е лесен. Но не можех да угася онзи малък огън, който винаги е съществувал вътре в мен. Аз успах да се преборя с тези чувства на разочарование и откъснатост, първо чрез моята духовна практика, включваща будизъм, йога и четейки вдъхновяващи статии за това как да открием своята цел. Книгата, която ми помогна най-много беше книгата на Стивън Пресфилд „Войната на изкуството“. (Не „Изкуството на войната“ – това е съвсем различна книга).
В тази книга авторът дава практически стъпки, как да превърнем случайните изблици на креативност във всекидневна практика в работата ни. Тази чудесна книга помага на творците да увеличат своята продуктивност във своето изкуство, да открият удовлетворение, успех и щастие в живота. Комбинацията от духовни практики, „Войната на изкуството“ и насоките на една от моите най-добри приятелки в целия ми живот, скулпторката Ксавиера Симънс ми помогнаха да разбера как човек може да си създаде работа с работно време от 9 до 17 (или по вероятно от 9 до 21 часа) правейки изкуство. Тази практика ми помогна и да трансформирам един лесно разсейващ се творец в един съсредоточен, мотивиран, успешен и подготвен творец. Важно е също да разберем, че тези практики са приложими не само за творците, но за всеки, който търси предназначението си, за да запълни празнината в живота си.
Първо, мисля че човек трябва да намери какво му харесва да прави в живота, нещо, което му носи щастие. Може би, това което ти носи щастие са правата на човека, правата на животните, изкуството, творчеството, децата, политиката или мета физиката. Списъкът може да продължи още и още. Както всички сме свидетели, от много успели хора, човек може да направи кариера от това, което обича да прави.
Второ, трябва да практикувате това, което обичате. Може би имате плашещото чувство „Как да започна? От къде изобщо да започна?“ Отговорът ми е – проучване, информация и знание. Научете колкото се може повече за това, което обичате да правите. Може би, не да се върнете отново в училище, но винаги има начини да продължаваш да научаваш нови неща за своята страст. Може да се запишете на курс, да си купите книга по темата, да отидете в библиотеката (това е безплатно) или да потърсите в интернет за всичко свързано с това, което обичате. Попийте всичкото познание, което можете да получите и позволете на това познание да ви вдъхнови в посоката, в която искате да поемете. Може би има нечия кариера, която ви вдъхновява. Прочетете за човека, вижте как той или тя е изградил кариерата си. Нека тяхната амбиция и мотивация вдъхнови и вас. И тогава е време да се вземете в ръце.
Трето, намерете тихо място за работа, където няма нищо, което да ви разсейва. Да си изградиш практика, означава да отделяте време всеки ден за да работите по своето произведение или идея, превръщайки го в рутина и да му бъдете отдадени така, сякаш сте на работа ( например от 9 до 5), за която ви плащат.
В моя случай аз наех малко студио и преместих всичките си инструменти и компютъра в това студио. Изискваше се голямо усилие да се мотивирам да работа по определено време, защото страдах много заради една романтична връзка, която се разви много зле. Някой беше разбил сърцето ми и на мен ми беше трудно да се възстановя. Но нуждата да съм щастлива надхвърляше желанието ми да се мушна под завивките и да се заключа в къщи, особено в леглото си, хранейки се с много лоши ТВ реалита, които само увеличаваха депресията ми.
Да следваш своята страст е жизнено важно, а да не те е грижа за страстта ти в живота е нещастие. Затова, аз наех едно малко студио и започнах да работя. Всеки ден отивах в студиото си, понякога влачейки се до там, но всеки ден ставаше все по-лесно и по-лесно, докато се превърна в лесна рутина и всекидневна практика. Празнината в мен, започна да се трансформира в моя глас. Написах 16 песни в това студио и после избрах 11 от тях за моя албум. Изразих целия си гняв, мъка и отчаяние. Освен това изразих, как все още се надявам, дори след като бях наранена дълбоко. Кръстих тази песен „Надяващо се сърце“.
От тази рутина разцъфна една нова енергична мотивация да става всеки ден и да творя. От тази мотивация се появи една нужда са напиша думи, които ми идват и изведнъж разни истории започнаха да се изливат от мен върху компютърния екран като приспивна песен от устата на грижовна майка. Думи на любов, хумор и травмите в живота бяха драми, които искаха да бъдат изразени. Започнах да пиша всеки ден поне по 1-2 часа и това дори не беше по план. Планът беше просто да съм способна да се мотивирам достатъчно, за да правя музика постоянно. Но веднъж след като отвориш кранчето на творческата енергия, навън започва да се изливат океан от идеи, желания, жизненост и цел. И тази цел е огромна, постоянно разрастваща се и няма никакви граници и ограничения. Летаргията изчезва и чувството на свързаност към живота се появява отново. Тази реализация носи щастие и радост.
Накрая, покажете работата си на света по всякакъв начин, който ви е възможен. Не се страхувайте, кой какво ще си помисли, защото познайте – гарантирам ви, че всеки, до някаква степен се чувства по начина, по който се чувствате вие – несигурни, изпълнени със съмнения и уплашени. Колкото повече показвате работата и себе си, толкова по-малко ще ви е грижа какво си мислят другите за вас. Вашата работа е просто да създавате и да споделяте колкото е възможно по-често. С всекидневната практика да изпълните предназначението си, правейки това, което обичате, щастието вече се задава на вашия хоризонт.
Източник: http://ifesanchezmora.com/
