Кажете ми дали това ви звучи познато.
Отивате на работа няколко минути по-рано и се залепвате директно на бюрото. Отваряте си е-майла, преглеждатае списъка със задачите и сте готови да зпочнете деня. Опитвате се да планирате деня си, колкото се може по-бързо, за да сте сигурни, че ще свършите работа навреме и ще можете да се срещнете с приятелите си на по питие след работа.
Вие определено сте мотивирани, защото имате планове, така че свършвате първите три задачи за отрицателно време. И после – ситуацията излиза извън контрол.
Изведнъж се оказва, че водите спешен телефонен разговор с едната въка, с другата отговаряте на е-майли, насрочвате среща, която ще продължи два часа и напълно приключвате с плановете си.
„Предполагам, че нещата просто така се случват понякога,” – казвате си. А аз ви казвам – това точно се случва когато вашата работота ви притежава.
Ако сте служител, вашата работа вероятно ви притежава
Нека бъдем честни, колкото и да ни се иска определящ фактор в живота ни да са семейството, приятелите, надеждите и мечтите, реалният ни живот най-вече се определя от това, как си изкарваме прехраната. Това не е нищо ново. През цялата история и независимо от културите въпросът, който следва „как се казваш?” е бил „Какво работиш?”. Помислете си последния път когато сте се запознавали с някой нов човек. Колко време от това начално опознаване прекарахте в разговор за работата ви?
Определено е отблъскващо да мислиш, че работата ти е измежду най-определящите сили в живота ти. Буквално никой не иска да бъде вързан така. Ние искаме да бъдем приемани и оценявани според нашата истинска стойност, нашата интелигентност, нашият потенциал и миналите ни успехи. „Аз съм толкова много повече от това, което работя, за да си изкарвам прехраната”, казваме всички и това наистина е така.
Но работата действа подмолно.
Тя имат своя начин да се просмука в живота ни толкова навътре, че ние дори не разбираме, че ни е превзела. И което е най-лошото, те се просмукват в живота на всички около нас и по този начин, да бъдеш притежаван от работата си изглежда „нормално”.
Казват, че първата стъпка към излекуването е да допуснем, че имаме проблем. Казах, че първата стъпка е да забележим, че има проблем.
А ето ви и 11 знака, че работата ви е превзела:
1. Повечето от часовете в будно състояние прекарвате на работа.
Работата владее огромен процент от нашето време.
Повечето от нас са будни около 16 часа на ден или 112 часа седмично. Обикновено между 40 и 60 от тези 112 часа, прекарваме в работата. Ако добавим и времето за придвижване до и от работата, виждаме, че 50-70 часа всяка седмица сме посветили на работата си.
За повечето хора се оказва, че около половината от техния буден живот се случва на работата. Пресметнете и процента от часовете, които прекарвате в дейности, свързани с работата и вижте къде попадате вие.
2. Без работата си няма да имате никакви пари
За повечето хора, работата им е единствения източник на доходи. Ако и вие сте в тази ситуация, вие сте хванат в капана да правите всичко, което компанията изисква от вас. И колкото и да ни се искаме светът да не зависи толкова много от парите , простия факт е че без някакви пари, ние сме изключително ограничени в това какво можем да правим. Ако имате няколко източници на доходи, зависимостта ви от работата значително намялява.
3. Работата ви определя пазарната ви цена
Резюметата/ автобиографиите на аповечето хора са изпълнени почти изцяло с описание на професионалния им опит. Сигурността на работата им и личната пазарна стойност почти изцяло зависят от възможностите, които работодателите им позвляват да опитат. А не би трябвало да е така.
Обмислете това от такава гледна точка – ако ако махнете професионлания си опит и все пак успеете да си попълните резюмето за работа – печелите.
4. Най-големият източник на негативен стрес е работата ви.
Да владееш времето и парите си е едно нещо. Да владееш емоциите си е съвсем друго нещо. Ако се намирате в ситуация, сутрин да се будите облян в студена пот, само от мисълта да отидете на работа или мразите да заспивате, защото знаете, че събуждането означава отново да се върнете на работа, значи работата се е намърдала и в емоциите ви. Ако е просто работа, не би трябвало да се вълнувате толкова.
5. Постоянно говорите за работата си
Колко процента от дневните ви разговори са на тема работа? Говорите ли на бара, колко ви е писнало от работата? В къщи споделяте ли с близките си за проекта, по който работите? Понякога просто разширяването на темите на разговор извън темите за работа, може да обогати света ни и да намали влиянието на работата върху нас.
6. Продължавате да решавате да не правите нещата, които искате
На всички ни се е случвало да кажем на приятел, че не можем да се видим, защото имаме някакъв проблем в работата. И това може да е проблем, ако се случва често. Ако започвате да се държите като човек, който е известен с това, че е супер зает с работа през цялото време, който обикновено няма време да направи нещо друго, тогава вероятно работата ви има твърде голям контрол върху живота ви. Може би й давате по-голям приоритет в живота ви отколкото бихте искали.
7. Нямате търпение да получите определено повишение
Движещата мотивация при повечето хора за успех в работата е да получат повишение. Не просто повишение, а определено ниво по корпоративната стълбичка, където всичко ще бъде по-добре. Ние всички понясяме тежки удари, преди да получим нещо хубаво. Но ако във вашия ум повишението в работа е ключът към щастието и свободата, тогава определено службата ви започва да притежава вашата амбиция и да определя вашите цели.
8. Нямате търпение да се пенсионирате, за да си поживеете
Странен е светът, в който основната мотивация на хората за работа, е да могат да спрат да работят. Пенсионирането е крайната цел на много хора. Когато имаш такава нагласа, това е почит същото като да признаеш, че до 60 годишна възраст си роб на работата си. Работата трябва да бъде елемент от живота ви. Не трябва да бъде животът ви. Тя не трябва да отлага живота ви.
9. Вие трябва да бъдете на работа, дори когато нямате работа
Така, вие сте на бюрото си, но нямате работа. Четете новините по dir.bg , гледате YouTube и просто си убивате времето. Въпреки, че в момента нямате работа, вие пак трябва да сте там. На теория, причината, заради която сте на работа е да дадете своя принос към компанията в печеленето на пари и правенето на компанията по-вфективна. Когато работата притежава вашето време, принуждавайки ви да бъдете продуктивен, това е лошо. Когато вашата работа притежава вашето непродуктивно време е още по-лошо.
10. Проверявате служебния си e-mail-a/ гласовата си поща и служебните sms-и след работно време
Когато напуснете работа, напускате ли я наистина? Или ви следва и в къщи? Ако работата притежава част от живота ви, открили ли сте начин, по който да й определите граници или границата между кариерата и личния ви живот се размива.
11. Не сте научили нищо ценно откакто сте завършили училище
Кое е последното ценно умение или важна информация, която сте научили? Кое е последното нещо, което съзнателно сте направили, за да подобрите способностите си? Във вашата кариера, ако не усещате, че постоянно подобравате уменията си, получавате важна нова информация и ставате по-ценнен човек, тогава работа ви, може би не ви позволвява да растете.
От всички области на вашия живот, никога не бива да допускате личното и професионалното ви израстване да бъдат контролирани от работата ви. Трябва да направите всичко, което е по силите ви, за да контролирате това. Ако не получавате възможност да растете на работното си място, трябва да си намерите друга работа или да поемете отговорност да учите нови умения и информация сами.
Вашия живот е ваш, за да го контролирате вие
Проста истина е, че повечето хора са притежавани от работата си. Едновременно с това, те не го осъзнават, точно защото да бъдеш притежаван от работата си е масово явление.
Тази статия няма за цел да ви смачка. Има за цел да ви предизвика. Ако сте решили, че работата ви упражнява твърде голям контрол върху живота ви, значи е време да промените това. Всичко е напълно във ваш контрол. Животът ви е ваш или за да го притежавате вие или да го дадете под наем на работодателя си.
Така че, имате две възможности. Първо, решете дали се чувствате добре със степента на влияние, което работата ви оказва върху вас? Второ, решете какво ще направите, за да го промените?
Хайде, върнете си живота!
Източник: www.Pickthebrain.com
