Когато бях в началното училище, родителите ми казваха, че няма значение какво ще правя като порасна, стига то да ме прави щастлив. „Щастието е смисъла на живота“ – казваше баща ми. „Майка ти обича да помага на хората и стана медицинска сестра. Аз обичам да чета, да пиша и да чета поезия, затова станах учител по английска литература. И двамата откриваме щастието в работата си всеки ден.“
Няколко години по-късно, като бях в 6 клас, класната ръководителка ми наложи наказание защото съм бил „трудно дете“. Тя влезе в класната стая и попита всеки ученик какъв иска да стане като порасне. Когато попита мен, аз й отговорих, че искам да бъда щастлив. Тя ми каза, че не съм разбрал смисъла на въпроса. И аз й казах, че тя не е разбрала смисъла на живота.
Какви искаме да станем когато пораснем? Щастливи… това е всичко. Открийте какво ви прави щастливи и го правете докато умрете.
