Животът ни е твърде кратък, за да си спестяваме важни думи, като например „Обичам те“, заключени в сърцата ни.
Но не очаквайте винаги да чуете същите думи обратно. Ние обичаме, защото имаме нужда да обичаме. Иначе, любовта си губи целия си смисъл и слънцето спира да грее.
Една роза мечтае да се наслади на компанията на пчелите, но нито една не се появява. Слънцето я пита: „Не се ли измори да чакаш?“
„Да“, отговаря розата, „но ако затворя венчелистчетата си, ще изсъхна и ще умра.“
И все пак, дори когато Любовта не се появява, ние оставаме отворени към присъствието й. Понякога, когато самотата изглежда ще разруши всичко, единственият начин да й се противопоставим е да продължим да обичаме.
Нашият единствен истински избор е да се потопим в мистерията на тази неконтролируемата сила. И тогава, когато се приберем у дома, откриваме че някой ни е чакал, търсейки същото, което сме търсили и ние и преживявайки същите тревоги и копнежи.
Защото любовта е като водата, която се трансформира в облак: тя се издига в небесата, където може да види всичко от разстояние, осъзнавайки, че един ден ще трябва да се върне на земята.
Защото любовта е като облак, който се трансформира в дъжд: той е привлечен към земята, където напоява полетата.
Любовта е само дума, докато не решите да й позволите да ви завладее с цялата си мощ.
Любовта е само дума, докато не се появи някой, който да й придаде смисъл. Не се отказвайте. Помнете, че винаги последният ключ от веригата отваря вратата.
