Когато дойде време за прибиране на реколтата, можеш да си кажеш: „Аз успях!“
Успял си да спечелиш уважение за работата си, защото си я вършил, не само за да оцелееш, но за да изразиш любовта си към другите.
Успял си да завършиш, това което си започнал, въпреки че не си можел да предвидиш всички трудности по пътя.
А когато ентусиазмът ти е намалявал заради трудностите, които си срещал, ти си разчитал на дисциплината.
А когато дисциплината изглежда изчезвала, защото си бил изморен, си използвал моментите на почивка, за да помислиш какви стъпки ще трябва да предприемеш в бъдеще.
Ти не си се парализирал от неуспехите, които са неизбежни в живота на тези, които поемат рискове.
Не си агонизирал за това, което си загубил, когато си имал идея, която не е сработила.
Не си се спрял, когато си изпитал моменти на слава, защото все още не си бил постигнал целта си.
И когато си разбрал, че е трябвало да помолиш за помощ, не си се чувствал унизен. И когато си разбирал, че някой има нужда от помощ, си им показвал всичко, което си научил, без да се страхуваш, че можеш да разкриеш тайните си или да бъдеш използван от другите.
Чукай ще ти бъде отворено.
Искай и ще ти бъде дадено. Този, който утешава, знае че ще бъде утешен.
