Старецът започнал разговор с него: „ Колко овци имаш?“
„Достатъчно“, отговорило пастирчето.
„Е тогава имаме проблем. Не мога да ти помогна, ако смяташ, че имаш достатъчно овци.“
Въз основа на този откъс, Перуанския свещеник Клементе Собрадо написа интересната статия, която следва:
Един от най-големите проблеми, които влачим със себе си през целия ни живот е, че искаме да вярваме, че имаме „достатъчно овци“.
Ние всички сме се бронирали с разни убеждения и никой не иска, да се появи някой и да му показва нещо ново.
Ако само можехме да се усъмним, че нямаме всичко и че не сме всичко, което бихме могли да бъдем!
Може би всички сме се сблъсквали с много сериозния проблем, че въпреки че имаме възможността да си помогнем един на друг, истината е, че много малко хора позволяват да им бъде помогнато.
Защо е така? Защото хората си мислят, че имат „достатъчно овци.“
Те вече знаят всичко, те винаги са прави, чувстват се удобно с живота си.
Почти всички сме така: Имаме много неща, но твърде малко, към които да се стремим.
Имаме много подредени идеи и представи за нещата и не искаме да се откажем от тях.
Животът ни вече е организиран и ние нямаме нужда някой да се опитва да го променя.
Ние се молим достатъчно, занимаваме се с благотворителност, четем за живота на светците, ходим на литургии, взимаме си причастие. Всичко ни е в ред.
Един мой приятел веднъж ми каза: „ Знам, че скоро не съм те посещавал, отче. Но аз вече съм добър християнин.“
Този ден, не можах да се въздържа да не му отговоря: „Тогава не идвай да ме виждаш, защото има много други хора, които идват при мен и те наистина имат много съмнения. Но има нещо, което трябва да знаеш: Ти не си достатъчно лош, за да бъдеш лош, нито достатъчно добър, за да бъдеш добър, нито достатъчно свят, за да вършиш чудеса. Ти просто си един християнин, доволен от това, което е постигнал. А всички, които са доволни, всъщност се отказват от идеала винаги да стават по-добри. Да поговорим за това някой друг път, окей?
От тогава, винаги когато говорим по телефона, той започва с думите: “ Човекът, който се обажда, все още не е пораснал толкова, колкото би могъл.“
