На където и да се обърнем днес, изглежда че новият Свещен Граал на успеха е самодисциплината. Като започнем от диетите, спорта, стоковата борса, изкуствата и т.н., за нещастие дори практики като йога, медитация и други духовни науки. Суровият материал стига до фабриката, поставя се на определен патентован режим и излиза завършеният продукт. Дисциплинираме себе си да се храним правилно, да тренираме правилно, да спим по-малко, за да сме по-продуктивни, дисциплинираме себе си да седим безкрайни часове и да наблюдаваме дишането си, за да постигнем просветление. Това ли е начинът? Необходима ли е самодисциплината? Не мисля така. Нека ви разкажа една история…
Войната на оризовите фермери
В малко селце, далеч от лудницата на града живеел фермер, който отглеждал ориз – Барбари Рао. Той бил обикновен човек и имал малка оризова нива, за която се грижел усърдно и която му се отблагодарявала с достатъчно реколта, за да издържа семейството си. Но Барбари обичал фермеството, той бил роден да бъде фермер. Обичал да копае земята, да прави напоителни канали, да изучава времето, да проучва торовете, а най-много от всичко обичал своя ориз… да, да го яде също. Той знаел всичко за отглеждането на ориза. От край до край бил перфектен фермер. Барбари освен това изобретил нови системи за подобряване качеството и увеличаване количеството на скъпата си реколта и другите фермери често го навестявали, за да се учат от неговите нови техники за олющване, съхранение, пакетиране, запазване и т.н. Един такъв посетител бил Кулан Дас.
Кулън Дас бил от съседно селце и бил много силен мъж. Имал силно тяло, силна воля и най-вече силна амбиция. Кулън копнеел за успех и работел изключително упорито, за да направи своята ферма продуктивна и печеливша. Той знаел, че Барбари е основният му конкурент в региона и за това работел изключително упорито, за да изучи неговите системи. Един сезон, имало голямо въодушевление в селата, че Барбари разработил формула за нов хибрид оризови семена, която ще увеличи двойно реколтата . Като чул новината, Кулън сериозно се обезпокоил. Ами ако Барбари откаже да сподели с тях формулата? Ами ако реши, че е прекалено добра, за да я разгласява, както правел с останалите си открития и използвайки я се превърне в най-богатия и влиятелен човек в региона? Кулън започнал да сънува кошмари. И така, една нощ той се промъкнал във фермата на Барбари и откраднали формулата и младите семена. Барбари не могъл да пресъздаде отново откраднатата формула и накрая спрял да се опитва и се захванал с друга си работа.
Кулън приложил формулата и получил невероятна реколта тази година и на общия пазар, където всички фермери донасяли реколтата и различните видове продукти, той видял Барбари – радостен. За негова голяма изненада и раздразнение Барбари изобщо не бил обезпокоен от неговия успех. Дори напротив, поздравил го за невероятно добрата година и започнал да дискутира с него новите техники за полиране на ориза, върху които работел. Кулън се чудел защо не можел и той да е така доволен като Барбари.
Той решил, че най-вероятно се дължи на славата,
която Барбари имал в региона, затова Кулън решил да постигне по-голяма слава от Барбари и по този начин – по-голямо удовлетворение. Кулън знаел, че Барбари работел много упорито и решил да дисциплинира и себе си да работи още по-упорито. Започнал да спи в хамбара, за да може петелът да го събуди в ранни зори. Започнал да се тренира да се храни само веднъж на ден, за да има повече време за работа. Научил се да се концентрира и да работи въпреки болката, неудобството и умората, превръщайки се в нон-стоп машина. Всичката тази работа му донесла огромен успех и за няколко кратки години той се превърнал най-богатия и най-известния фермер в региона. Но, уви, всяка година когато срещнел Барбари на пазара, се припомнял, че не той (Кулън) е по-щастливият от двамата.
Кулън опитал всичко, имал изградена огромна империя, купил огромни площи земя, издигнал се в политиката, давал ориз на гладните и през всичкото време използвал невероятната си самодисциплина, за да постигне тези успехи, но дори когато остарял и побелял, всеки път когато срещнел Барбари, знаел че има нещо, което пропускал. Накрая и двамата остарели, побелели и като по чудо починали в един и същи ден. Докато чакали на опашка пред скъпоценните Божи порти Кулън и Барбари отново се срещнали. Както винаги, Барбари го поздравил щастливо и започнал да му разказва за последните си проучвания за създаването на витамин, който да обогати ориза. Накрая, дошъл и техния ред да се срещнат с Биг Боса.
След като влезли, Бог се обърнал към Барбари и казал:” Чудесна работа, момче, ето седни тук, имаш нужда от почивка.” После се обърнал към Кулън и попитал:”Имаш ли някакви въпроси?”. „Да.”-отговорил Кулън. „ Как така, каза на него да седне и да почине, а не на мен? През живота си, аз работих също толкова, че дори и по-упорито от него. И как така Барбари винаги беше по-щастлив от мен, въпреки че аз постигнах много повече успех, богатство, влияние и слава?” „Ами отговорът е много прост.”-отговорил Бог. „Ти драги ми Кулън, беше създаден да бъдеш състезател по борба, не фермер на ориз. Така че, ти още не си свършил своята работа. Затова се връщаш обратно…” и Кулън бил изпратен отново на земята за нов живот.
Коментари и анализ за разликите между страстта и самодисциплината
Едно от най-важните неща в живота е да разбереш какво наистина обичаш да правиш. Това не винаги е лесно. И това, което го прави още по-трудно е, че това, което обичаш да правиш не е задължително това, което искаш да правиш. Ти може да искаш да прекараш цялото си време гледайки телевизия или играейки на компютърна игра или голф. Това обаче не означава, че си открил какво обичаш да правиш. Освен това не казвам, че не трябва да правите нещата, които искате да правите, а просто, че ако все още не сте решили какво обичате да правите, вие ще правите тези неща, просто за да избегнете досадата и еднообразието, в което се превръща животът ви. Затова, как да разберем какво обичаме да правим? Това е първото и най-важното предизвикателство и за мен следните въпроси могат да ви помогнат в този процес…
Какво обичате да правите, просто заради удоволствието от него, без да ви е грижа за награда или комплимент? Обичате ли да строите неща? Обичате ли да създавате музика?
Обичате ли да преподавате? Харесва ли ви предизвикателството да гледате мислите си в действие?
Ако спечелиш от лотарията или тотото, имам превид наистина голям джакпот, как би искал да прекараш остатъка от живота си?
Ако ви кажат, че скоро ще умрете, за какво най-много ще съжалявате, че не сте направили?
Без значение в кое кътче на Земята се намирате - в богата страна, в най-богатата страна в света или в храстите на Австралия или във вила в Хималайте, какво бихте правили независимо от локацията?
Коя е тази дейност, към която винаги се връщате, независимо от това на каква възраст сте?
Коя дейност не можете да си представите да не правите никога повече, изобщо?
Едно важно напомняне - никъде не съм казал, че това, което обичате да правите ще бъде лесно. Може да бъде много трудно, много предизвикателно, но това, в което мога да ви уверя е, че ще вършите трудната работа с усмивка на лицето, без да имате нужда от капчица самодисциплина.
Страстта към работата ще си изгради своя собствена дисциплина. Ще бъде като река, която носи своите натрупвания, сама си проправя път, без да е необходимо никакво външно влияние. По същия начин, когато правите това, което обичате, няма нужда да си налагате някаква външна дисциплина. Просто правите, това, което обичате да правите. Обърнете внимание на изискванията, които работата поставя пред вас и ще откриете, че в живота ви навлиза нов невероятен ред.
Наложената отвън самодисциплина е насилие. Тя не е породена от интелигентност или естественото изискване на самата работа. Можете да гледате на това по този начин: или се посвещавате на себе си, като Кулън, да се самодисциплинирате чрез воля да постигнете това, от което смятате, че имате нужда, за да успеете в живота, или като Барбари, се посвещавате на вашата страст и правите, това, което се изисква от вас. Едното води до неудоволетвореност, другото към доволство. Време е да спрете лудостта на самодисциплината и да прегърнете пътя на мъдростта и благоволението.
